„ФАКТ ЗА ВСЕКИ УСПЕШЕН ПОП ЗАПИС“, твърди Брайън Ино в летния брой на Artforum през 1986 г., „е, че неговият звук е по-скоро характеристика, отколкото неговата мелодия или структура на акорд или нещо друго.“Появата на звукозаписната технология и синтезаторите по това време вече експоненциално разшириха звуковите палитри на композиторите и музикалният интерес вече не беше просто в мелодията, сериализацията или полифонията, а в „постоянното боравене с нови текстури“.През последните три десетилетия композиторът, визуалният артист и невероятният грамофон Марина Розенфелд изгради библиотека от дублати – онези редки, ценени алуминиеви кръгове, покрити с лак и врязани със струг, използвани като тестови пресования, от които винил за масово разпространение е копиран – които съхраняват съставните части на нейните различни звукови пейзажи: звънтящи пиана, женски гласове, синусоиди, щракане, пращене и пукане.Фрагменти от завършени композиции също си проправят път към тези меки дискове, където в хода на повтарящи се завъртания те се изкривяват и каналите им се износват.(Съвременната на Розенфелд Жаклин Хъмфрис преобразува старите си картини в редове от asciicode и ги пренася върху нови платна в подобен аналогов акт на компресиране на информация).Чрез скречинг и миксиране на двата си дека, които тя описва като „трансформираща машина, алхимик, агент както на повторението, така и на промяната“, Розенфелд разгръща дубплейтите си към безброй музикални цели.Звукът, макар и да не е точно поп, винаги е нейният собствен.
Миналия май грамофоните на Розенфелд се срещнаха с модулния синтезатор на експерименталния музикант Бен Вида за пристъп на импровизация в галерия Fridman, за да отпразнуват издаването на техния съвместен запис Feel Anything (2019).Нито пък използват традиционни инструменти, а методът на Вида е диаметрално противоположен на този на Розенфелд;докато тя може да черпи само от библиотека от предварително записани семпли (грамофона, по нейните думи, „не прави нищо повече от това, което вече е там“), той синтезира всеки звук на живо.Излизайки от тълпата, двамата заеха местата си зад своите съоръжения.В интервюта Вида и Розенфелд подчертаха, че докато някой трябва да започне шоуто по време на импровизираните им изпълнения, никой от артистите не е предназначен да води другия.Тази конкретна вечер Розенфелд се засили, обърна се към Вида и попита: „Готови ли сте да играете?“Кимнаха в знак на взаимно разпознаване и тръгнаха.Розенфелд владее дековете и чиниите й е безупречно, нейната лесна виртуозност се проявява от спокойствието й, когато посяга към друг ацетат или разклаща копчето за сила на звука толкова енергично, че почти събаря чашата й с вода.Нищо в изражението й не показваше загриженост, че може да падне.На подходяща маса, разположена на няколко крачки от него, Vida принуди неописуеми проблясъци и тонове от своя тромав синтезатор с малки настройки и манипулиране на бунт от цветни кабели.
През първите петнадесет минути нито един от изпълнителите не вдигна поглед от инструментите си.Когато Розенфелд и Вида най-накрая си признаха, те го направиха за момент и колебливо, сякаш не желаеха да признаят съучастието си в акта на издаване на звук.От 1994 г., когато за първи път постави Sheer Frost Orchestra със седемнадесет момичета, свирещи на електрически китари с бутилки лак за нокти, практиката на Розенфелд разпитва както междуличностните, така и вътрешноличностните отношения на нейните често необучени изпълнители и пленена публика и прегръща субективността на стила.Нейният интерес се крие в това, което вашият експериментатор Джон Кейдж отрицателно диагностицира като склонност на импровизатора да се „връща обратно в своите харесвания и нехаресвания и в паметта си“, така че „те не стигат до никакво откровение, за което не са наясно. ”Инструментът на Розенфелд работи директно чрез мнемоника - немаркираните дъбплати са банки с музикална памет, които най-ефективно се използват от тези, които са най-запознати с тяхното съдържание.Наистина, тя често използва тънки образци на пиано, инструментът, на който е била класически обучена, сякаш изкопава потисната младост.Ако колективната импровизация се доближава до нещо като разговор, в който всички страни говорят наведнъж (Кейдж го сравни с панелна дискусия), Вида и Розенфелд говореха с идиоми, които признаваха тяхното минало, както и многото животи на техните инструменти.Сблъсъкът на техните звукови светове, усъвършенстван чрез години на изпълнение и експериментиране, разкрива нов пейзаж от текстури.
Кога и как да започнем, кога и как да завършим – това са въпросите, които рамкират импровизацията, както и междуличностните отношения.След около тридесет и пет минути топло, пръскащо звучене, Розенфелд и Вида завършиха с поглед, кимване и смях на невъзможността за истинско заключение.Ентусиазиран член на публиката извика на бис.— Не — каза Вида.„Чувствам се като края.“При импровизацията чувствата често са факти.
Марина Розенфелд и Бен Вида изнесоха концерт в галерия Fridman в Ню Йорк на 17 май 2019 г. по случай издаването на Feel Anything (2019).
Време на публикуване: 13 септември 2022 г